ЗАЛУ̀ТВАМ СЕ, -аш се, несв.; залу̀там се, -аш се, св., непрех. Озовавам се, попадам на отдалечено, скрито, затулено място, обикн. без да искам, като загубвам пътя; забутвам се. – Защо не му обясних точно откъде трябва да мине. Кой знае къде се е залутал. Малка ли е София? М. Грубешлиева, ПИУ, 53. Гюзел Киро и тоя път се беше залутал далече навътре по езерото. Д. Талев, СК, 46. С голямо удоволствие викаше: „Бомбаа... Бомбаа!“ – за да не би някой да се залута през това време в кариерите. Й. Радичков, СР, 116. Залутал се бях в пущинак притъмнял / и нямах надежда за връщане. Хр. Радевски, ВН, 43.